По екопътека „Екот от камбанен звън“ до Етрополския манастир и водопад Варовитец
Отправяме се само на час път от София за едно близко, но изпълнено с красива природа и зареждащо спокойствие приключение. Първите есенни дни са любимото ми време да откриваме нови пътеки и да се наслаждаваме на есенните цветове на гората. Отдавна бях запазила екопътека „Екот от камбанен звън“ като място, което трябва да посетим, а комбинацията от разходка из вековна гора, красив водопад и стар манастир звучеше повече от обещаващо за еднодневно уикенд приключение.
Екопътеката
Екопътеката със звучното име „Екот от камбанен звън“ започва от с.Рибарица (Етрополска Рибарица, а не онази в Тетевенския Балкан) и води до красивия етрополски манастир „Света Троица“ и водопада Варовитец.
Началото на пътеката започва от малка отбивка по асфалтовия път над селото. Лесно ще я познаете по големите надписи на проекта, по който е благоустроена пътеката. Оставихме колата и поехме по екопътеката, а Чарли радостно тичаше напред.
Пътеката вие сред стара букова гора, а на места ни отвежда на поляни, където се разкрива гледка към околните върхове на Балкана. По нататък пътеката се разделя на две, като дясната води до манастира, а лявата, по която ние поехме, ще ни изведе направо под пръските на водопада.
С екот на далечни камбани
Защо „екот от камбанен звън“? Само 10-15 минути след като бяхме поели по пътеката се чуха в далечината камбаните на манастира, към който сме се запътили. Има вариант да се изкачите с колата направо до манастира по асфалтов път от селото (около 2-3 км), но ви препоръчвам вместо това да се разходите по пътеката и да се насладите на красивата природа.
Местността наистина е много живописна –килим от паднали листа, зелен мъх по камъни и дървета, както и все още зелените вековни букови гори. По-голямата част от пътя сме в гората, така че пътеката би била прохладна и приятна и през летните дни.
Навсякъде има информационни табели за интересни места в Етрополе и региона, както и изградени кътчета за отдих. А сред тази красота на природата наистина си заслужава човек да поседне и да се наслади за момент на спокойствието на гората и свежия планински въздух.
Водопад Варовитец
След по-малко от част разходка сред гората чуваме водата и виждаме водопада между дърветата. Природен феномен, впечатляващ със своята красота. Водата от рекичката Варовитец се спуска покрай оградата на двора на манастира и на тераси по карстов отскок се разпръсква в красив водопад.
В началото на есента повечето водопади са пресъхнали, но за щастие предната вечер беше валяло дъжд и водопадът беше пълноводен и успяхме да му се насладим в пълната му прелест.
Водопад Варовитец не е висок, но е впечатляващ с красивият пад на водата над скалите, покрити с мъх. Под водния пад сякаш има пещера и може да минем под пръските на водата, ние не посмяхме, въпреки че Чарли се беше запътил натам да проучи.
Водопадът е разположен в непосредствена близост до манастир „Света Троица“. След множество снимки под пръските на водопада се изкачваме по пътеката, по която корените на вековни дървета служат за стъпала и стигаме гърба на манастира.
Етрополският манастир
Етрополският манастир ме плени още с първите стъпки в двора, където цари невероятно спокойствие и хармония. Всичко наоколо е потънало в зеленина и цветя, а самият манастирски храм е величествен с петте си купола и красивата камбанария, която се извисява до храма.
Манастирът „Света Троица“ е наричан още Варовитец заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм. През 2007 г. в Етрополския манастир започва цялостен ремонт на църквата. От тогава са и красивите стенописи, които изобразяват различни библейски сцени, а сред най-ценните артефакти е старата икона Старозаветна Троица от 16 век.
Същност историята на манастира датира още от Средновековието, когато освен духовно средище на Северна България е бил голям книжовен център. Според едни от преданията името на манастира се свързва с Иван Рилски, който е обитавал една от пещерите около манастира преди да се оттегли и да се отдаде на отшелнически живот в Рила.
В началото на 17-и век в манастира се развива богата книжовна дейност на известната Етрополската калиграфско-писарска школа, от която до днес са запазени над 70 ръкописа, отличаващи се с богата и специфична орнаментика. Извършвали са се преписи на книги, а в манастира е имало и килийно училище, където монасите учили децата на четмо и писмо.
Манастирът е имал важна роля по време на освободителните борби, именно тук е основан Етрополският таен революционен комитет лично от Васил Левски. А до днес в старата магерница (кухнята в манастирския комплекс) е запазено скривалище на Апостола, който се е укривал в манастира. През таен тунел-изход, който води към гората, Апостолът не веднъж е успявал да се измъкне от ръцете на османските власти.
Етрополският манастир е най-красивите български манастири, които съм виждала. Тук цари невероятна хармония между Бога, човека и красивата заобикаляща го природата, хармония, която изпълва сърцата ни, и си тръгваме заредени от това красиво кътче на природата.
Поздрави и усмивки,
Лили
Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.
