Приключения във водната пещера Голубовица, Родопите

Приключения във водната пещера Голубовица, Родопите

Посещението във водната пещера Голубовица е приключение, за което си мечтаех още щом чух за тази пещера за първи път преди няколко години. Въпреки че няколко пъти, условията за посещение не бяха подходящи, почивните дни в началото на Септември се оказаха перфекти за посещение и се запътихме към тази красива част на Родопите.

Голубовица 2

Намираме се на входа на водната пещера Голубовица 2.  Отгоре се намира Голубовица 1, която вече е суха пещера, а през кладенец се влиза в Голубовица 3. На хълма отгоре се намира Голубовица 4, наклонена проходна пещера, дълга около 50 м. Номерирани са по реда на откриване на всяка от пещерите. И трите пещери са създадени от подземната река, която тече през втората и третата пещера вече 800 хиляди години. Голубовица 2 е мястото, към което днес се отправяме на едно ново приключение. За кратко ще я наричам само Голубовица, тъй като това е основната пещера, достъпна за посещение от непрофесионалисти.

Именно на пещерата най-вероятно произлиза от гълъби, които са живели в района. От „голуб“- гълъб на родопски диалект, е станало името на пещерата Голубовица. Други две местни пещери също са наречени  на птици – Ухловица и Гарганьовица, до която се стига по каньона Гарга Дере.

Голубовица – младата пещера

Макар да е образувана преди няколко стотин хиляди години, пещерняците наричат Голубовица млада пещера, тъй като продължава да расте и да се променя. Именно това я отличава от повечето пещери в района, които посещаваме обикновено – такива като Ухловица, Дяволско гърло и Ягодинска пещера.

Водачът на групата ни разказа, че входът на пещерата доста се е променил от 2005 г. насам, когато при проливен 48 часов дъжд водата приижда и подводната пещера успява да изтласка камъни от пещерата. Така входът на пещерата се разширява и слиза надолу с няколко метра. Навътре в самата пещера промените от проливните дъждове са много по-малко.

Дебитът на водата не е постоянен. Когато навън завали, нивото на водата в пещерата се вдига, а при проливни дъждове дори излиза от входа, от който след малко ще влезем в пещерата. Оказва се, че дори и да завали, докато сме вътре в пещерата нивото на водата няма да се покачи веднага, а ще реагира като повишено количество вода едва 10 часа по-късно и то при усилен валеж.

Движим се в малки групи около 10 души с водач. Температурата на въздуха е 10 градуса, но влажността е 100% и затова се усеща като по-ниска температура, а краката ни са топнати в 7 градуса вода. Екипирани сме с гумени непропускливи гащеризони, ботуши, топли  и яке против дъжд и вятър. Всеки има челник, с който да осветява пътя пред себе си.  Дънното е почти перфектно равно, а водата прозрачна, о все пак а места има малки прагчета, за които да внимаваме.

Пещерното езеро

Стигаме до първия полусифон, който е основната причина пещерата да е достъпна само в определени периоди от годината. Защо? Ще запозна с обяснение, какво представляват тези полусифони. В случая полусифонът прилича на малко езеро, което обаче е достъпно само през нисък и малък процеп с въздух в пещерата, който процеп преминаваме легнали в малки надуваеми лодки. Когато нивото на водата се покачи, се покача и нивото на това езеро и преминаването му над водата става невъзможно.  До тази част на пещерата са стигали и местни хора, открили входа на Голубовица. Те разбирали, че отвъд езерото пещерата продължава заради кантенето, ехото на галерията.

До 2001 г. туристическите посещения в пещерата са много кратки и приключват до езерото. През 2002-2003г. пещерняците намират начин повече хора да успяват да преминат отвъд езерото с помощта на лодки. Именно това е причината в пещерата да се влиза, само тогава, когато нивото е достатъчно ниско, за да успеем да преминем с лодките по-нататък в пещерата. А именно там тепърва предстои най-интересната част от пещера Голубовица.

Образите на пещерата

Отвъд езерото галерията става много по-висока и красива. Сред образите по скалите ще видим катерица, главата на козле в профил, странни образования, които приличат според някои на гъби, според други на чадъри. Виждаме кацнал орел с прибрани криле, човече, седнало на трон, със скръстени ръце и какви ли не образи с малко въображение.

Едни скали отразяват светлината в сребристо, други в златисто. Това се дължи на различния минерален състав на водата, която се калцира и се наслагва.

Експедициите в Голубовица

Достигаме крайната точка на туристическия маршрут. Цялото пространство напред пред нас е заето от вода, стигаме до второ езеро, което пещерняците наричат сифон. Водата е синя заради разтвореният вътре калциев карбонат. За разлика от полусифона, сифонът е изцяло зает от вода, при него липсва пространство с въздух. Това прави преминаването му с лодка невъзможно.

Напред могат да продължат само професионалисти. А ето как е протекло проучването на пещерата след сифона.

`2007 г. за първи път двама леководолази се гмуркат в езерото пред нас и преплуват 30 метровото езеро. След него те излизат в голяма и висока галерия, в която продължават да газят напред и да проучват терена около 1 км навътре отвъд недостъпното до тогава езеро. Те стигат до огромно срутище, което е нужно да изскачат с алпийско оборудване. Връщат се назад и идват отново следващата година, вече подготвени за катерене.  Изкатерват срутището, високо около 30 метра и попадат на нов сифон. За да го преплуват обаче, те трябвало да се върнат обратно през срутището, за да вземат своето оборудване за гмуркане. При опит да преплуват втория сифон се отказват, защото забелязват, че сифонът прави опасен голям завой навътре.

Връщат се на следващата година, когато, по-добре подготвени и екипиран, успяват да преминат втория сифон. Той се оказва по-къс от първия, но по-дълбок. От другата страна на сифона попадат като в кладенец с диаметър 3-4 метра, покатерват се и излизат в хоризонтална галерия и след малко повече от 100 метра стигат до нов сифон. Трети, който още не е преодолял. Пещерняк от българския клуб, Николай Томов, успява да стигне най-далече – на около 150 метра навътре, при дълбочина над 20 метра. Не стига до край на сифона, нито препятствие, но спазва една правило. То гласи, че пещерния леководолаз може да изхаби само 1/3 за изследване на сифон, трябва да остави останалото количество за излизане заради непредвидени обстоятелства. До днес човешко присъствие е стигнало до около 2 км и 300 метра навътре, а изследването продължава.

Ако решите да посетите пещерата

Пещерата се намира на около 2 км след с.Кошница в Родопите.  Ще познаете мястото по голяма дървена беседка с табела в страни от пътя. Тук паркираме колите и ни посреща водачът, който по-късно ще ни заведе в дебрите на пещерата.

Ако решите да се впуснете в същото приключение, обадете се на момчетата от клуб Мурсалица, които правят триповете в пещерата. Те ще ви информират за актуалната обстановка в пещерата и ако е достъпна за влизане, ще уговорят час на влизане. Най-подходящото време за посещение е средата на лятото и началото на есента, когато са минали пролетните валежи, снеготопенето и точно преди да започнат есенните дъждове.

Пригответе си дълъг панталон, топла блуза с дълъг ръкав и поне още един допълнителен чифт чорапи за преобуване. Всичко останало като екипировка и осветление (челник) ще ви предоставят те, непосредствено преди самото влизане.  А ако аз съм причината да разберете за Голубовица и да решите да я посетите, ще се радвам много да ми споделите в коментар за вашите преживявания и емоции.

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.