Лече е място, където си заслужава да се отдадем на преживяването – да се скитаме по тесните улички от златен пясъчник след дълга вкусна закуска, да намираме скрити площади и да разглеждаме красивите барокови църкви, да се наслаждаваме на вечерите с чаша местното вино Неграмаро и традиционната за региона домашна кухня.

За града

Същност Лече не е място, където задължително трябва да направите или видите цял списък с неща. Разбира се, има няколко музея и църкви, които определено си заслужават да бъдат посетени, но нито едно от тях не е задължително. За мен Лече беше последната спирка от едно незабравимо пътуване из Пулия в Бари, Полиняно а маре и Алберобело. Нямах никакви очаквания и почти нищо не бях прочела за града преди да пристигнем, но беше любов от пръв поглед!

От трите порти на града - Porta Napoli, Porta Rudiae и Porta San Biagio започват трите главни улици в старата част на Лече. Първото ми впечатление за Лече е, че улиците изглеждат като лабиринт, докато търсим air bnb-то, в което бяхме отседнали. Не след дълго обаче решаваме да оставим картата и просто да се скитаме из улиците в старата част на Лече, за да го опознаем по-добре. Струва си да се изгубите по тесните улички, но докато се разхождате не забравяйте да поглеждате нагоре, към фасадите на сградите, защото са невероятни! Истинска наслада за очите!

Наричат Лече „Флоренция на Юга“

Лече е известен като „Флоренция на Юга“ с красивите си барокови фасади на историческите сгради в старата част на града. Лече е истински бароков скъпоценен камък и със сигурност най-добрият израз на този архитектурен стил в Италия. Църкви, дворци и дори обикновени жилищни сгради са изпъстрени с красиви фасади и покриви в Бароков стил, който е преобразил облика на града през 17-ти и 18-ти век. Архитекти и изкусни занаятчии успели да обработят ценен и уникален камък, характерен за района - местният камък, добиван в провинцията около града, който е варовик, мек и лесна за работа, а с течение на времето е придобилкехлибарен цвят, който определя облика на града. С този камък, оформен от изкусни ръце, са създадени красиви фасади на църкви, балкони, прозорци, врати и хиляди статуи, които и до днес красят църкви и дворци в Лече.

Главният площад на града –Пиаца Сан Оронцо

Започваме разходката си от площада Сан Оронцо - красив площад с интересна архитектура, впечатляващ римски амфитеатър и множество магазини и кафенета наоколо. Комбинацията от римски руини и барокови, готически и ренесансови забележителности създават впечатляващ архитектурен пейзаж на този стар градски площад в сърцето на Лече. Площадът носи името си от свети Оронций от Лече, покровителя на града.

Римският амфитеатър

Римският амфитеатър най-силно ме впечатли. Този амфитеатър дълго време е бил скрит под площада и е открит едва през 1929 г., но е построен още през втори век след Христа и най-вероятно датира още от времето на император Адриан. С впечатляващия капацитет от 25 000 души, на арената на амфитеатъра са се водели ожесточени гладиаторски битки. Днес голяма част от стълбите, местата за сядане, външните стени и колоните все още са във фантастично състояние и можем да придобием страхотно усещане за великолепието на тази арена.

Театро Романо

В стария град на Лече има още един амфитеатър, който е по-малък и оказа се скрит между сградите. Признавам си гугъл доста ни заблуди из малките улички, докато го намерим, но си струваше! На сцената на Театро Романо са се играли комедии и трагедии. Римският театър от 2-ри век някога е побирал 4000 души и е открит случайно при строителни разкопки едва през миналия век.

Дуомо ди Лече и едноименият площад

За разлика от Пиаца Сан Оронцо, който е оживен с множество кафенета и магазини, Пиаца дел Дуомо има по-интимно усещане и е заграден от най-важните сгради на духовенството в града - катедралата „Успение Богородично“, която местните наричат Думото на Лече, Резиденцията на епископа , дворецът на Семинарията и и извисяващата се камбанария. Площадът е напълно затворен от три страни, а единственият вход е на кръстовището на Via Giuseppe Libertini и Via Vittorio Emanuele II.

Целият площад около Думото е изграден от местния бледожълт варовик със златисти отенъци. Първоначално катедралата „Успение Богородично“ е построена през 1144 г. и е преустроена през 17-ти век от архитект Джузепе Зимбало в декоративния бароков стил, който сега характеризира града. Именно архитектът Зимбало се счита за най-видния представител на барока на Лече и много от известните му проекти са знакови за стария център на Лече, но да се върнем на Дуомо ди Лече.

Интересен факт е, че Дуомото има две фасади към площада. Тъй като има само един път към площада, първо се натъкваме на северната фасада, откъдето влизаме на площада. Ако минете покрай северния вход, ще стигнете до западната фасада, която е оригиналната фасада и която определено е по-малко украсена.

Докато невероятните детайли на разкошната архитектура се виждат най-добре на дневна светлина, площадът е също толкова впечатляващ през нощта, така че определено си струва да му отделите време и през деня, и на вечерна светлина.

Базиликата Санта Кроче

Може би най-известният символ на архитектурата на Лече е красивата базилика Санта Кроче, известна със своята невероятна архитектура и зашеметяваща барокова фасада, съдържаща хиляди декоративни елементи.

Изящно украсената фасада е започната още през 1548 г., а завършването й е отнело повече от 150 години. Фасадата на църквата е творение на трима архитекти, които се сменяли с течение на времето: Габриеле Рикарди, Франческо Антонио Зимбало , работил по украса на горната фасада, и Чезаре Пена (горна фасада и красивия прозорец). Отделихме доста време, за да погледаме великолепния екстериора на църквата. По-специално, централния розетен прозорец, който е грандиозен със своите резби наоколо.

**Църквите на Лече**

Въпреки че от архитектурна гледна точка не бива да пропускате поне двете най-забележителните църкви на Лече – катедралата Дуомо ди Лече и базиликата Санта Кроче, има още много красиви църкви, които ще откриете, докато се разхождате из Лече – Санта Киара, Сан Матео, Санта Ирене и Сан Джовани Батиста. Повечето църкви са богато украсени в бароков стил, характерен за 17-ти век с богата ти украса от херувими, гаргойли и гремлини, издълбани от мекия варовиков камък.

Папиемаше

Лече е известен със своето папиемаше (cartapesta на италиански) - техника, която използва смес от хартия и лепило, която когато изсъхне, може да бъде боядисана и украсена. Първоначално папиемашето било използвано за създаване на религиозни статуи, тъй като в онези времена развитието на изкуството е тясно свързано с религията. От малки декорации за дома до фигури дори и в човешки ръст, то се превърнало в традиционно изкуство за града от 17 век та чак до наши дни.

Днес това изкуство все още се практикува в Лече и ще видите няколко традиционни работилници, разпръснати из центъра на стария град. Влизаме в една от тях - Bottega Del Piccolo Artigiano di Calcagnile Vincenzo, където ни посреща възрастна дама, чийто сеемен занаят повече от 50 години е папиемашето.

Къде отседнахме

В началото ви споменах, че доста трудно първоначално намерихме мястото, в което бяхме отседнало, но в последствие се оказа, че то е с перфектна локация в старата част на Лече – само на 5 минути от площад Пиаца Сан Оронцо. Мястото се казва B&B Centro Storico Lecce и въпреки че стаята беше доста обикновена, мога да препоръчам мястото с две ръце заради уникалния покрив с кътове за сядане, джакузи и страхотна гледка към покривите на града.

**Закуската -** Pasticciotto

Закуската, която ни предложиха от мястото за настаняване също беше чудесна идея! Дадоха ни билети, с които да си изберем нещо за хапване и кафе/капучино по избор от една много симпатично място - Бар Пинти, разположен точно до арката порта Сан Виаджо, един от трите главни входа към града и само на 5 минути от мястото, където бяхме отседнали.
В Бар Пинти опитах невероятно вкусното пастичото – местен сладкиш, който задължително трябва да опитате, защото е наистина добър! Пастичото (на италиански pasticciotto) са малки тарталети от тесто, пълни със сладък пълнеж – сладко от вишни, шоколад или крем. Невероятно вкусни и са пристрастяващи с чаша капучино!

Като говорим за храна – няколко думи за кухнята на Лече

Въпреки че ще намерите някои любими храни като пица и паста почти навсякъде в Италия, всеки регион има свои собствени характерни храни. В Лече откриваме традиционната кухня на региона Саленто, богата на аромати на средиземноморски билки и арабски влияния от цялото Адриатическо море.

Уличната храна

Ако говорим за улична храна, то непременно опитайте **puccia**, която е традиционна класика за уличната храна. Puccia е вид хляб, който идва от района на Саленто. Тези малки кръгли питки са използвани за вкусни сандвичи с най-различни пълнежи. Ние се отбиваме за бърз обяд в **La Puccia Di Betty**, чудесно място за улична храна, която ни препоръча момичето от B&B-то, където току-що се бяхме настанили. Аз заложих на вариант с печени зеленчуци и прясна бурата, но и вариантите с риба също изглеждаха доста апетитно.

Време за джелато

След това се отбиваме да опитаме от **Baldo Gelato**, мястото, което ни препоръчаха като най-доброто джелато в града. Невероятно джелато наистина! Опитахме няколко вкуса и всички бяха страхотни.

**Време за сиеста, а после - Аперативо**

Лече все още спазва старата традиция на следобедната сиеста. Магазините и ресторантите затварят между 14:00 и 17:00 часа, оставяйки центъра на града зловещо тих и празен особено в горещите дни. Рано вечерта обаче всичко се отваря отново (около 18:00 часа) и местните жители и туристите излизат отново на улиците.
Ако сте фенове на италианската традиция за аперитиво, то ще ви препоръчам едно чудесно място - **Miro Coffee Bistrot & Lounge Bar**, където да се насладите на местни вина и хубави предястия. Опитайте макси аперативо и бутилка Неграмаро Росалто и после ще ми благодарите, сигурна съм!

Една от вечерите решихме да опитаме местната морска кухня – La barca di Mario, която предлага прясна храна от морето всеки ден. Кухнята не е традиционната за района на Пулия, а по-скоро търси авторски прочет на рецепти с местни морски продукти, но определено е интересна за ценителите на кулинарни приключения. Разбира се заложихме и на бутилка от местното вино Негроамаро, сорт типичен за Соленто.

**Osteria Il Poeta Contadino**

Може би най-вкусното място, където хапвахме в Лече беше **Osteria Il Poeta Contadino**. Чувството е сякаш сме на гости за вечеря в дома на някоя баба от Лече. Кухнята е изцяло от традиционни рецепти със сезонни свежи продукти. Аз заложих на прясна домашна паста Орекиете (традиционна за региона) със доматен сос и печени зеленчуци.

Отранто - само на 40 км от Лече

Крайбрежието на района на Лече е прекрасно. Решихме да отидем до Отранто за плаж и еднодневна разходка преди да си тръгнем от Лече. Това очарователно крайбрежно селище на източния бряг на Саленто е едно от най-красивите места, които посетихме по време на едноседмичното пътешествие в Пулия, а през 2010г. е обявен за световно наследство от ЮНЕСКО за стария си град.

Комбинацията от история, архитектура, гледки, ресторанти на брега на морето и бял пясъчен плаж определено го прави един от най-интересните, очарователни и живописни градове на Пулия. И да, цветът на морето беше точно толкова син, колкото и на снимките!

С краткото еднодневно пътешествие до Отранто, пътуването до Лече приключи и време да се върна обратно към България, размечтана за следващото пътешествие до любимата Италия!

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.