Или историята за едно пътешествие до старите български столици, Мадара, Осмарски скални манастири и Шуменската крепост

Днес ви каня на едно пътешествие по стъпките на Велика България. Ще посетим старите български столици, както и важни места в стратегически и в духовен план за българите по време на Първото и Второто българско царство. Места, които напомнят за славната история на България, пренасят в миналото и ни разказват за живота на нашите прадеди.

Плиска

Плиска е централна резиденция на българските владетели и първа столица на ранносредовековната българска държава в продължение на повече от два века. Разходката ни в Националният историко-археологически резерват Плиска или на кратко Стария град Плиска започва в музея, където благодарение на екскурзоводката се пренасяме в една приказка за прабългарите и първата българска столица. Тя ни разказва за създаването и развитието на първата българска столица.

Разкопки, които виждаме в националният историко-археологически резерват „Плиска“ са оригиналните намерени от разкопките са от части автентичен градеж от VII-IX век, а нагоре е направена реставрация с автентични камъни, намерени в околностите около Плиска. Когато се заселват първите прабългари по тези земи, те изграждат стан от юрти. Това са вкопани в земята жилища от дърво и кожа, които наподобяват кръгли кожени палатки. Крепостта на столицата се състои от вътрешна укрепителна система, където е живеел ханът и неговите приближени, и външен град, където живели обикновеното население. През вековете Плиска се е развивала и разширявала.

Архитектурата на Плиска бележи връх при управлението на хан Омуртаг, останал в историята като ханът строител. Той изгражда в крепостта на Плиска каменната стена с порта и бойни кули за наблюдение и отбрана на града от вражески нападения. Тя ограждала вътрешния град, чиито останки виждаме реставрирани днес. Хан Омуртаг изгражда още нов дворец, известен като Омуртаговата тронна палата с административна цел. Именно тук са се взимали най-важите решения за българската държава. По същото време е изградена трета част на града, вписана вътре във втората- така наречената цитадела - личното пространство на хан Омуртаг и неговото семейство.

След приемането на християнството при княз Борис в столицата започва строителството на един от най-големите храмове на Балканите –голямата Базилика. Днес тече процес на реставрация, която цели да пресъздаде оригиналният вид на базиликата, такава каквато се предполага, че е изглеждала. Несъмнено Голямата базилика ще се превърне в един от символите на Плиска, редом с розетата, символ на прабългарската сила и мощ.

Още за разходката в Плиска можете да видите тук.

Преслав

През 893 г. българската столица е преместена във Велики Преслав. Именно тук просперира книжовността и духовния живот по време на Първото българско царство. Днес от славното минало на Велики Преслав са останали са внушителни останки от основите на дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради - Голям дворец и Западен дворец.

Близо до дворците се намирала „Златната църква”, издигната по време на Златния век на цар Симеон І, когато Първата българската държава достига своя най-голям военно-политически разцвет. В момента най-големите съкровища от Велики Преслав може да се видят в Националния археологически музей в София.

По време на посещението във Велики Преслав случайно съвпадна с провеждането на фестивал на средновековното културно наследство на българите от ІХ-Х век. Конни надпревари, стари български занаяти, традиционни ястия и автентични облекла ни пренесоха много векове назад в историята на България, показвайки ни как са живели българите по онова време. Сред програмата имаше възможност да се стреля с лък, да се участва в готвене, приготвяне а дървени играчки, кукли от слама, правене на монети и много други. Следващите Преславски дни ще се проведат през май догодина, а повече снимки от тазгодишното издание можете да видите по-долу.

Шуменска крепост

Шуменската крепост е разположена в местността Хисарлъка, най-източната част на Шуменското плато. Оградена е от три страни от непристъпни склонове и един единствен достъп от запад, крепостта е място с богата история. През западната порта влизаме в крепостта и се отправяме на своеобразна разходка назад във времето.

Първото селище тук е основано още по времето на траките, когато се появява малко търговско селище, извършващо активна търговия с Черноморието. По време на Първото българско царство крепостта е военен център, свързан с отбраната на столиците Плиска и Преслав. С цел защита българите ограждат селището с крепостни стени и високи наблюдателни кули за отбрана на подстъпите на Стара планина. Множеството намерени монети говорят за активната търговия, която продължавала да се развива. Занаятчийството и земеделието са основните дейности, с които се занимава местното население. С настъпването на християнството над езическите храмове се изграждат християнски църкви, чиито основи виждаме днес. Различните пластове говорят за наличие на три, дори до 4 храма строени един върху друг през различните периоди от историята на Шуменската крепост.

През Второто Българско царство крепостта изживява най-големият си разцвет в периода XIII и XIV по време на управлението на Йоан Асен и Йоан Александър. Подобно на тогавашната столица Търново, Шуменската крепост се превръща в типичен средновековен град. Той е разделен на три части – външен град, който е отвъд пределите на крепостта, там живее по-голямата част от обикновеното население. Между стените се оформя вътрешният град, където живеят болярите, именно тук са основните търговски улици и площадите, а в средата на крепостта е цитаделата – най-вътрешната и защитена част от града, където живее управителя на града заедно с неговото семейство.

В музея в крепостта намираме много интересни находки, открити в крепостта. Те разказват как е протичал живота на хората, живели тук. Археолозите смятат Шуменстака крепост за един от най-значимите градове в стратегически, икономически и културен план в историята на средновековна България. Днес тече консервиране и реставрация на Шуменската крепост, за да успеем да видим повече за живота, бита и културата на хората, живели тук в миналото.

Паметник Създатели на българската държава

Следващата спирка от пътешествието е паметникът Създатели на българската държава, разположен над Шумен. Той се откроява още при приближаването ни към гр. Шумен. В две полузали са разположени знакови за историята на България фигури – от хан Аспарух до цар Симеон. Самите скулптури са съчетание на футуристичен стил с елементи от старобългарската каменарска школа, а поводът за изграждането на паметникът е честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

Паметникът Създатели на българската държава се състои от фигурите на 8 знаменити личности, изиграли ключова роля в съграждането и възхода на българската държава. Централна позиция заема хан Аспарух, изобразен в момента, в който забива меча си в новите български земи. Следват фигурите на хан Тервел, хан Крум – стратег и законодател и хан Омуртаг, строител и философ,той е изобразен опря на колона и поглед взрян в новия си дворец .

Няколко стъпала по-надолу в малка ниша е изобразен следващият владетел – княз Борис. Изиграл ключова роля в историята, той покръства българите в християнската религия. Като символ на тази част от историята виждаме светлинен кръст високо над фигурата му.

Следващата зала е посветена на златния век на България и царуването на цар Симеон , заобиколен от фигурите на книжовниците, болярите и смелите симеонови войни. На върха на паметника виждаме 1000 тонен гранитен лъв, символ на могъществото и силата на българската държава. Мемориалът разказва също за развитието на българската книжнина и култура, като представя писмеността - рунното писмо, използвано от прабългари и славяни, глаголицата на братята Кирил и Методий и накрая кирилицата.

Мадарско плато и Мадарски конник

Издялан на 23 метра от основата на скалата Мадарският конник е единствен по рода си в Европа. Според последните проучвания конникът изобразява в естествен ръст българския хан Тервел. За това свидетелстват надписите на гръцки – първият от времето на хан Тервел, а вторият от Омуртаг. Несъмнено Мадарският конник е един от най-големите шедьоври а ранносредновековно българското изкуство от VIII век, запазило се до наши дни. Но конникът далеч не е единственото нещо, което можем да видим на Мадарското плато.

По пътя за Мадарският конник минаваме през няколко тракийски светилища. По времето на траките Мадара се оформя като култов пантеон на селищата от тракийския североизток. Минаваме през малката и голямата пещера, които са служели за духовно пречистване и почитане на тракийския бог - конника Херос. В голямата пещера има открит каменен релеф, който разказва за култа към трите нимфи, покровителки на природата.

Северно от конника има друго древно светилище, посветено на Тюхе – богинята, която олицетворява изобилие. Откриваме още Капище – огромен монолитен каменен блок, ограден от зидани стени. На самия хребет на платото има останки от крепост, за която се предполага, че е играела важна роля в защитата на старите български столици Плиска и Преслав.

Повече за разходката разгледайте в статията ми Мадарският конник и какво друго да видим на Мадарското плато

Осмарски скални манастири и феномен Окото

Осмарските скални манастири възникват по времена Второто българско царство и представляват комплекс от църкви, манастири, монашески килии и гробници. Те приютявали монаси –отшелници, наричани исихасти, които прекарвали живота си в пост, молитва и мълчание, защото вярвали, че така ще се докоснат най-много до Бога.

По пътя за скалните манастири минаваме през едноименното с. Осмар и тръгваме по черен път над селото. Стигаме чешма с беседка до пътя и там оставяме колата и тръгваме вляво през гората, като следваме маркировката. След леко изкачване се озоваваме пред най-големия скален манастир, за който се предполага, че е носил името Константин – „цар и самодържец на всички българи“ по време на Второто българско царство и днес е познат като Костадинов скален манастир. Той е издълбан в отвесна скала. До входа му е изградена метална почти отвесна стълба, а в миналото достъпът е бил с въжена или дървена стълба.

Източната част представлява църква с олтар, около който има запазени малко следи от стенописи, а западната е с неправилна форма и има множество ниши и изсечени в скалата прагове. Вътрешността на скалния манастир е придобила желаните вид, форма и размери чрез издълбаване с твърди сечива а меките варовикови скали.

Близо до Костадиновия манастир са разположени още две скални обители – монашеска килия и църква. Скална килия „Подковата“ е наречена така заради подковообразната форма на килията. Влизането вътре е само за смелчаци, защото входът е откъм през тясна скална пътека с дължина около 4 метра. Служела е за дом на монах-отшелник през периода 12-14 век, когато по нашите земи било много популярно течението исихазъм - течение в православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог.

Скална църква Диреклията в причудливо скално образувание с конусовидна форма. Името й идва от издълбан от скалата стълб – от турската дума „дирек“. Частично съхранен надпис от 13 век разкрива, че църквата е била с покровител Архангел Михаил.

Нагоре, съвсем наблизо над скалните манастири се намира скалният феномен Окото на Осмар, наричан още Халката. Мнозина вярват, че мястото е с много силна енергия. Дали това е така, всеки сам усеща, когато стъпи там, но дори да не усетите енергията, със сигурност ще се впечатлите от живописната и вдъхновяваща гледка, която се открива към осмарската долина.

На тръгване вземете от селото местното вино пелин, което е известно. Тайната му се крие в над 30 билки и плодове, които се добавят в напитката. Наблизо се намират още няколко скални манастира: Ханкрумовски скален манастир и Дивдядовски скален манастир.

Споделете ми в коментар вашите любими кътчета, свързани с историята на България!

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.