Морско уикенд приключение!

В един прохладен пролетен ден успяхме да се насладим на единствения обитаем остров в родната акватория на Черно море без тълпите от летни туристи. Това късчето земя с площ само 22 дка пази дългогодишна драматична история и предлага едно романтично бягство само на половин час от Бургас. И въпреки че остров Света Анастасия може да бъде обиколен за 10 минути, определено има с какво да ни очарова...

Историята на острова

Остров Света Анастасия възниква като скално образувание в следствие от вулканична дейност. Подводен хребед свързва острова със Станджа планина, възникнала по същото време според геолозите. Подводни проучвания разкриват, че животът на остров Света Анастасия е кипял през късната античност. Кой, как и кога обитавал острова за първи път може само да гадаем по няколкото антични керамики открити под водата около Анастасия. Островът няколко пъти e сменял името и предназначението си.

Изгубен сред вълните на бургарския залив, островът дълго време е бил дом на монашеската обител Св.Анастасия. Островът също носил името няколко века. Името на Света Анастасия Фармаколитрия в превод от гръцки означава Лечителка – събирателка на билки. Светицата е сред малкото жени мъченици, почитани както от католическата, така и от източноправославната църква. Омъжена насила и овдовяла много бързо, Анастасия се превръща в ревностна пазителка на бедните и неоправданите. Постепенно изучава билкарство и започва да лекува несправедливо обвинените и хвърлени в затвора християни. На иконите тя винаги е изобразявана със стъкленица в едната ръка и евенгелие или кръст, в другата ръка - символи за чудодейната й сила да лекува.

Друга история за произхода на името на острова, която ни разказаха при последното посещение е свързана с група рибари, които през XV век излизат на риболов, но страшна буря ги застига в морето. Дни наред не се прибират в Бургас и техните близки мислят, че са загинали в бурята. Когато морето утихва, те се прибират и всички възкликват - “Възкресение!”. Рибарите се скрили на острова, който хората нарекли Анастасия (Αναστασια) в превод от гръцки означава “възкръснала”.

Не малко са митовете и легендите за пиратите и разбойниците, които са се опитвали да нападнат и ограбят острова заради мълвата, че монасите пазят голямо съкровище в манастира. Една от легендите разказва за голям пиратски кораб, който искал да нападне и обере острова, но монасите излезли от манастира с насочена към морето, икона на Света Анастасия. Изведнъж излязла страшна буря, който разбила корабът в скалите. И до днес с малко въображение може да видите вкамененият кораб в скалите. Според други сведения действително имало пирати из Черно мореот казашки произход , който с бързоходни лодки нападали богатите гръцки градове. При едно от нападенията над Созопол, тръгвайки към Несебър, ужасна морска буря разбива техния морски флот. Един от корабите стига до острова и остава вкаманен до ден днешен да пази острова.

Другото скално образувание, известо като “Гъбата“ заради формата си, е мястото, където гнездят гларусите на острова. Третата известна скална форма е “Портата на слънцето“, мястото, където слънчето влиза и стъпва на острова. Портата наподобява тракийско светилище. Както е известно, траките са обожествявали небесното светило.Според тяхната древна религия и вярвания, изгревът на слънцето символизира началото, раждането на новия живот. На зимното слънцестоене слънчевите лъчи минават през скалата, която наподобява порта, врата към друг свят.

Българският "Алкатраз"

Бурната история на острова продължила през миналия век, когато той рязко сменя предназначението си. През 1925 г. тук били заточени 90 затворници, сред които са авторите на атентата срещу софийската църква „Св. Неделя”, най-кървавия терористичен акт в България. Част от манастира е превърнат в затворически килии, където са затворени осъдените на изгнание. Само няколко месеца по-късно затворниците организират бунт в претъпкания затвор и 43 от тях, незнайно дали сами или с чужда помощ, успяват да избягат с две гребни лодки до най-близката суша, а оттам – в СССР. По-късно част от тях се връщат в България като герои на “народната власт”. В чест на техния бунт островът е прекръстен на Болшевик (в превод “Герой”) през 1945 г.

През по-голямата част от миналия век обаче островът е бил културно средище на поети, писатели и художници. Света Анастасия е бил достъпен само за малцина. Стигало се само с рибарски лодки и именно това привличало много артистични хора не само от Бургас, но и от цялата страна. Тук са симани български филми като черно-бялата класика на Рангел Вълчанов “На малкия остров” от 1960 г. Островът е бил вдъхновение на творческите бохеми, поети и бургаски художници. Поетът Христо Фотев прекарвал много време тук и дори получил прякора „губернатор“ на острова.

Островът днес

В края на миналия век островът е снабден с водопровод и електричество посредством прокарани тръби под водата до отсрещния бряг на Отманли. Затова на кея на острова е сложен голям знак – обърната котва. Котвата служи за предупреждение за плавателните съдове, които акустират на острова, да не хвърлят котви в района, тъй като има опасност да прекъснат комуникациите на острова с брега.

От 2015 г. остров Св. Анастасия е преобразен и посреща редовно туристи. Възтановена е средновековната църква. Манастирът е превърнат в музей, възтановена е експозицията на 43-та затворници, залите са оборудвани с модерни интерактивни инсталации, които разказват историята на острова.  

Пазителката на фара и острова

Наред с хората от острова ни посреща и островното куче Анастасия, пазителката на фара и острова! Първото нещо, което забелязваме преди още да сме акустирали на острова, е Морският фар. Символът на острова е над стогодишен и е запален за пръв път на 13 юни 1914 г. Светлината му и до днес направлява корабите в морето. В продължение на дълги години стопаните му били единствените обитатели на малкия остров. И до днес 4-мата фараджии и тяхното вярно куче Анастасия са единствените целогодишни жители на острова, те остават тук дори и през зимата, когато често с дни не могат да стигнат до отсрещния бряг заради бурното море.

В центъра на острова е Средновековната църква „Успение Богородично“, в която има запазени стари стенописи, както и уникален дървен олтар, ръчнонаправен от котлеския майстор Матей от Котел. Това е единствената островна обител в България, част от която е запазена до наши дни. На гърба на църквата, откриваме кладенеца на желанията. Разбира се, и за този стар кладенец има легенда за пиратско съкровище, което било скрито там много векове. Пускаме стотинка и си пожелаваме да се върнем отново скоро!

В голямата манастирска сграда се помещава интерактивен музей, който пресъздава богатата история на остров Света Анастасия. Различни тематични стаи разказват за различните превъплащения през времето. На Острова има малка сцена на открито за концерти и театрални спектакли. Сред атракции са нощувката в типична манастирска килия от Средновековието, за тези от вас, които искат да нощуват на този приказен остров, за да посрещнат и изгрева, и залеза, загледани в безкрайното море.

Морските вълни са изваяли причудливите скални образувания с приказни имена - "Гъбата", "Дракона", "Вкамененият пиратски кораб", "Портата на слънцето".  С малко въображение лесно ще ги забележите.

Лекарницата

Опитахме билков чай, направен от над 10 вида билки, които растат на острова в Лекарницата - островното кафене. За повече настроение се предлагат и тематичните коктейли "Бягство от затвора" (микс от ликьор мента, сода, лимон) и "Свободен Болшевик" (водка в комбинация със сок от грейпфрут и концентрат от нар). Островното кафене предлага великолепна морска гледка от малката тераса над морето. Отиваме глъдка чай и чуваме плискането на вълните.

Вкусен морски обяд

Задължителна спирка преди да тръгнем обратно е ресторатът “100 години назад". Винаги го оставяме за накрая, за да се насладим на храната без да бързаме. Ресторантът винаги ни очарова с автентична бургаска кухня. Мидите от естествената подводна мидена ферма около острова ни накарат да си оближем пръстите. Рецептите в менюто са специално подбрани стари автентичи бургаски рецепти, предавани от поколение на поколение. Не пропускаме да опитаме и препечени филийки с домашен тарама хайвер, шишче от миди и миди по Бургаски. Разбира се бира Бургаско и чаша бяло вино за дамите са задължително допълнение към обяда.

Как да стигнем до остров Света Анастасия?

До остров Света Анастасия може да стигнете с кораба “Кук“ или с малкия катамаран “Св.Анастасия” за около 20-30 минути. Времето между пристигането и заминаването е достатъчно, за да разгледате и да опитате прясна риба или миди в местния ресторант.

Корабчетата към Света Анастасия тръгват от „Магазия 1“ на Пристанище Бургас. Актуално разписание може да откриете тук. През лятото е хубаво да направите резервация по телефона поне един-два дни по-рано, но през пролетта тълпи от туристи няма. По-вероятно е тогава да видите местни хора, решили да посетят острова. Освен от Морска гара Бургас островът е достъпен и от пристанищата на Несебър и Созопол. Другият вариант е да стигнете с частна лотка или яхта.

Кога да го посетим?

Моят съвет е да избягвате летните месеци юли и август, защото островът е препълнен от туристи. Ще се наложи да чакате дълго в ресторанта и лекарната и със сигурност няма да успеете да се насладите на спокойствието на красотата на острова. За предпочитане са по-спокойните месеци май и септември, когато туристите са в пъти по-малко, а в някои случаи дори само двайсетина. Тогава можете да усетите атмосферата от миналия век, когато на острова са се събирали малцина бохеми, дошли да се наслаждават на La dolce vita или иначе казано сладкия живот на острова.

Това не е първият и със сигурност не последния път, в който посещавам острова с любими близки и приятели. Съчетанието на вкусна храна, история и шума на вълните не може да ме остави безразлична към това място.  Разходката до остров Света Анастасия ни връща назад във времето и ни накарат да помечтаем.

Поздрави и усмивки,

Лили

Ако статията ви е харесала, споделете я, за да достигне до повече хора.